Апитерапията в България
В България д-р Стоян Драгнев е сред първите, които прилагат пчелната отрова с лечебна цел. В периода 1919–1926 г. той работи като директор на държавната болница в Стара Загора. След завръщането си от специализация във Виена започва да лекува ревматизъм, артрити и заболявания на нервната система.
Особено значим е приносът на д-р Стоймир Младенов за развитието на апитерапията в България и в световен мащаб. Своята научна и клинична дейност той развива в санаториума в Кюстендил в периода 1958–1975 г., където успешно са лекувани над 20 000 пациенти.
Неговият принос, за който е отличен със златен медал от международната организация „Апимондия“, се изразява в следното:
- Установява, че различните видове мед притежават различни хранителни и лечебни свойства в зависимост от растенията, от които са събрани.
- Доказва, че антибактериалните вещества в меда са с растителен произход и имат летлив характер.
- Открива хипосенсибилизиращите свойства на пчелния мед, което позволява приложението му при лечение на алергични заболявания.
- Въвежда в практиката аерозолен, електрофоретичен, локален и орален метод за приложение на меда.
- Разработва методи за лечение на възпалителни и алергични заболявания на дихателната система (ринити, фарингити, синуити, трахеити, бронхити и др.).
- Създава методики за комбинирано приложение на пчелните продукти.
През 1998 г., на 12-ия конгрес на „Апиславия“, д-р Младенов е предложен за Нобелова награда за своя принос в областта на медицината и екологията. Днес той се приема за основоположник на съвременната апитерапия в България.
Съществен принос за развитието на апитерапията у нас имат също д-р П. Починкова и проф. П. Пейчев. Стоян Шкендеров и Цеко Иванов работят в областта на химико-физичния анализ на пчелната отрова.
В наши дни проф. Банкова е водещ световен специалист в областта на физико-химичния анализ на прополиса и ежегодно организира научни семинари, посветени на него.
В международен план трябва да се отбележи и значителният принос на д-р Стефан Стангациу от Румъния, който има ключова роля за организационното и практическо развитие на апитерапията и създаването на силна румънска школа от лекари апитерапевти.
Постижения на апитерапията
Апитерапията се характеризира с по-бавно, но продължително лечение, което води до устойчиви резултати. Тя е природосъобразен метод с минимални странични ефекти.
Чрез прилагането на холистичен подход се постига максимално мобилизиране на резервните възможности на организма. Апитерапията е насочена не само към симптомите, но и към причините за заболяването, като цели възстановяване на нарушеното равновесие в организма. Тя може да се разглежда като форма на хармония между човека и заобикалящата го среда.
Преди започване на лечението се препоръчва провеждане на детоксикация, както и поставяне на точна диагноза чрез всички необходими лабораторни и инструментални изследвания.
Днес приложението на пчелни продукти и пчелна отрова (апитерапия) става все по-разпространено. Благодарение на своя холистичен подход и ефективност, този метод привлича все повече последователи.