Д-Р ФИЛИП ТЪРЧ – БАЩАТА НА МОДЕРНАТА АПИТЕРАПИЯ
Д-Р ФИЛИП ТЪРЧ (1844-1917) – БАЩАТА НА МОДЕРНАТА АПИТЕРАПИЯ
Апитерапията включва приложението на всички пчелни продукти, пчелен мед, пчелен прашец, перга, прополис, пчелно млечице, восък, апиларнил, кошерен въздух и пчелна отрова с лечебна и профилактична цел.
От древни времена хората използвали хранителните и лечебните свойства на пчелните продукти. Древните гърци, римляни, китайци и египтяни успешно са прилагали мед и прополис за лечение на рани и заболявания на храносмилателният тракт. Хипократ, Целзий и Гален често споменават лечебните свойства на пчелните продукти.
Бих искал накратко да насоча вниманието към употребата на пчелна отрова през един труден период от развитието на медицината- 19 век.
През този век работи д-р Земелвайс- пионер на Антисептиката, който преминал през огромни страдания, опитвайки се да убеди колегите си, че животът на много родилки, страдащи от родилна треска, може да бъде спасен. Когато той започнал работа в отделението по акушерство в Университетската болница на Виена, смъртността от родилна треска е била около 26%, дължаща се основно на сепсис причинен от лекарите, които не измивали ръцете си между отделните пациенти. Дезинфекцията тогава не била позната. Отново академичните власти игнорирали и отхвърлили неговото мнение, въпреки че въвеждайки измиване на ръцете с разтвор на хлорна вар е успял да намали смъртноста до 0.5%.
През 1847 година на 47 г. той е настанен от близките си в дом за стари хора, където имал многократно нервни кризи и две седмици по-късно умира след упражнено насилие от страна на персонала.
Няколко години по-късно д-р Йозеф Листер въвежда антисептика в хирургията, като признава приноса на Земелвайс.Той се смята за баща на антисептиката.
Има много прилики между живота на д-р Филип Търч и биографията на д-р Земелвайс. Търч е бил тинейжър, когато Земелвайс открива профилактиката и губи битката за утвърждаване на истината.
И двамата лекари е трябвало да се изправят в битка срещу догматизма в медицината през 19 век във Виена.
Д-р Търч е роден на 30 март 1844 г. Прапорище(западна Бохемия) по това време част от Австро-Унгарската империя.
Той е страдал от ревматизъм и дълго време не е могъл да намери лек за постоянните ставни болки, въпреки високата си квалификация като лекар в Марибор. Един ден, случайно преминавайки покрай пчелин той бил атакуван от много пчели. За негова голяма изненада оттогава болките му постепенно започнали да намаляват и подвижността на ставите се подобрила. Това силно го впечатлило и едва тогава обърнал по сериозно внимание на работата на руския иследовател М.И. Лукомски(1864), относно терапевтичния ефект на пчелната отрова.
Години по-късно той прилага на дело всичко това, лекувайки пациент с невралгия и глухота, на който до този момент никой не могъл да помогне. Болният молил за приложение на нов метод на лечение. Така Търч решил да приложи пчелна отрова, като периодично аплицирал определен брой пчели. В началото нямало подобрение, но и без негативен ефект. Един ден след поредната апликация пациента започнал да се подобрява и накрая бил напълно излекуван.
Търч продължава своите наблюдения и клинични опити през следващите 10 години, като през 1889 г. той представя пред университета на Виена своите забележителни наблюдения относно приложението на пчелната отрова и огромния брой успешно излекувани пациенти, но бил посрещнат с враждебно и недобронамерено отношение от академичната общност.
Скоро след това е бил принуден да напусне Виена от страх да не бъде интерниран в психиатрична болница, което е било честа практика по това време. В Университета до този момент винаги публикували докладите на поканените гости, но неговият така и не бил публикуван. Научната общественост постъпила по същия начин както и с Франц Месмер, Луи Пастьор и Игнац Земелвайс.
Той решава да се върне в Марибор и да продължи своята работа, оставяйки няколко публикации, както и книга публикувана 1910 г.
В своя “Report on the Peculiar Connection between Bee Stings and Rheumatism” (1888),той описва лечението на 660 болни ,страдащи от ревматизъм, като за лечението им приложил обща бройка от 39 хил. пчелни ужилвания:
при 82% от болните е постигнато пълно излекуване(544 пациента), при 15% от тях добро възстановяване(99) и само при 3%(17) пациента от болните не е имало подобрение. Въпреки че неговия клиничен опит бил категорично отхвърлен от научната общност в Австрия, спечелил последователи от Франция, Англия и Германия, които подкрепили неговите заключения от лечебното приложение на пчелната отрова. Доктор Търч умира сам в Марибор(сега град в Словения) на 28 октомври 1917г., игнориран и отхвърлен от своите съвременици.
Днес неговото име не се появява в нито една европейска медицинска енциклопедия или доклад от австрийската научна академия, университета във Виена и други академични общности. Името му може да бъде открито само в Словенска енциклопедия и музея на Апикултурата в Радовлица, Словения.
Доктор Рудолф Търч(офталмолог от Виена) последва пътя на своя баща като през 1912г. публикува научната му дейност на немски език и на дело продължава семейната традиция в лечебното приложение на пчелна отрова.
През 2006г., след конгреса по Апитерапия в Пасау, Германия по инициатива на организацията ”Bees for life”, 30 март(рождената дата на д-р Търч) беше официално прокламиран за международен ден на Апитерапията в чест на пионера на лечебното приложение на пчелната отрова. Авторът на статията имаше честта и удоволствието да бъде един от 15-те делегати, които участваха в това събитие в родното място на Д-р Филип Търч- Прапорище(Чехия).
Днес д-р Търч се приема за баща на модерната Апитерапия, в частност лечебното приложение на пчелна отрова.