Какво казва науката за „кошeрния въздух“?

През последните години терапията с кошерен въздух (Beehive Air Therapy) набира все по-голяма популярност като част от съвременните апиуелнес практики. В някои европейски държави като Германия, Австрия, Словения и Унгария този метод вече е официално разрешен и прилаган като допълваща природна практика за подпомагане на дихателното здраве.

Но какво всъщност съдържа въздухът в кошера и има ли научни доказателства за неговите свойства?

Първото цялостно химично изследване на кошерния въздух

През 2021 г. международен екип от учени публикува първото в света подробно изследване на химичния състав на кошерния въздух. Целта на проучването е да се установи какви летливи вещества съдържа той и дали те имат биологична активност.

Изследователите анализират въздуха от активен пчелен кошер, както и отделните му компоненти – пчели, мед, восък, прополис, пчелна отрова и пчелен хляб. За анализа е използван модерен лабораторен метод (SPME + GC-MS), който позволява улавяне и идентификация на летливи ароматни молекули.

Какво съдържа кошерният въздух?

Резултатите показват наличие на 56 различни летливи съединения, които попадат в следните групи:

• мастни киселини
• алкохоли
• алдехиди
• естери
• кетони
• терпени
• фенолни съединения
• въглеводороди

Най-голям дял имат късоверижните мастни киселини, следвани от алдехиди и кетони – именно тези групи са добре известни с противовъзпалителни, антисептични и успокояващи свойства.

Особено интересен е фактът, че профилът на кошерния въздух е почти идентичен с този на живите пчели – т.е. основният „ароматен източник“ са самите пчели, а не само медът или восъкът.

Биологична активност: какво показват тестовете?

В лабораторни условия учените изследват действието на кошерния въздух и пчелната отрова срещу опасни бактерии като:

• Staphylococcus aureus
• Klebsiella pneumoniae
• Acinetobacter baumannii
• MRSA (мултирезистентен стафилокок)

При директен контакт с въздуха се наблюдава потискане на растежа на бактериите, което показва наличие на биологично активни вещества.

В същото време, когато въздухът е физически отделен от микроорганизмите (само като аромат), ефектът е по-слаб. Това означава, че кошерният въздух не е „антибиотик“, а по-скоро действа като биоактивна ароматна среда, която подпомага естествените защитни механизми на организма.

Какво означава това за апиуелнес практиката?

Научните данни показват, че кошерният въздух съдържа:

• противовъзпалителни молекули
• съединения с антимикробен потенциал
• ароматни вещества с влияние върху нервната система

Това обяснява защо хората често съобщават за:

• по-леко дишане
• успокояване
• намалено напрежение
• подобрен сън
• субективно усещане за „прочистване“ на дихателните пътища

Важно е да се подчертае, че самите автори ясно заявяват:
кошерният въздух не е медицинско лечение, а допълваща природна практика с потенциал за подкрепа на здравето.

Изводът на учените

Изследването стига до балансиран и много ценен извод:

Кошерният въздух съдържа уникален комплекс от летливи биологично активни вещества, които могат да обяснят неговия благоприятен ефект върху дихателната система, но са необходими още клинични проучвания.

С други думи – науката потвърждава, че апиуелнесът не е мит, а реална природна практика, базирана на измерими химични процеси.

Заключение

Терапията с кошерен въздух стои на границата между традиционното знание и съвременната наука. Днес вече разполагаме с първите сериозни доказателства, че въздухът в кошера представлява сложна биохимична среда с потенциално благоприятно въздействие върху човешкия организъм.

И макар да не заменя медицинското лечение, тя предлага нещо изключително ценно в съвременния свят –
естествена, жива и напълно биологична среда за възстановяване и баланс.